5 съвета за Пекин, които можете да използвате днес
5 съвета за Пекин, които можете да използвате днес
Blog Article
Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.
Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, с черни очи и светъл поглед, с гордо вирната глава.
Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.
— Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее. Стани! Не шегувай се, мила… я виж колко е ровка земята — само за оране!
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.
Начало Литература Време за разкази Време за разкази: Елин Пелин – На браздата
Останете вкъщи, ??????? майката открива какво е намислил брат й.…
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:
Той издигна шишането и на шега замери в безкрайното висине черната точка на орела, който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по сините скали и сипеи на срещните баири.
Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка: